Древните римляни са смятали минзухара за цвете на богинята на утринната зора Аврора.
Той е бил известен на хората още в древна Асиро-Вавилония, в Индия и Египет няколко хилядолетия преди нашата ера, където бил използван като багрилно, лекарствено и декоративно растение и като хранителна подправка.
Засаждат се през септември - ноември или през юли за есенноцъфтящите.
Минзухарът се размножава через грудколуковици, които всяка година в началото на лятото, след прецъфтяването и засъхването на надземните части, се изваждат от почвата, просушават се на сенчесто , сухо и проветриво място.
После образувалите се малки размножителни луковички се отделят от големите. Големите се засаждат през есеннта на 5 -8 см една от друга във временни лехи. Минзухарът изисква леки песъчливи почви и слънчеви места.
